

COVID 19
stay-at-home

ПРЕЗЕНТАЦИЯ
В края на 2019 г. в град Ухан, Централен Китай, е идентифициран коронавирус, наречен SARS-CoV-2. Това става, след като без ясни причини през декември хора развиват пневмония, която не се повлиява от известните методи за лечение. Има свидетелства за предаване на вируса от човек на човек, като най-бързо се разпространява средата на януари 2020 г. Няколко страни в Европа, Северна Америка и най-вече в Азиатско-Тихоокеанския район съобщават за случаи на 2019-nCoV. Инкубационният период на вируса е между 2 и 14 дена,но се предава от човек на човек и преди появата на симптоми, както и няколко дена след излекуването. Симптомите включват треска, кашлица и затруднено дишане, като изходът може да бъде фатален.[8]
Първото съобщение за заразени работници от уханския пазар за морска храна е направено на 31 декември 2019 г., като първите симптоми се проявяват три седмици по-рано – на 9 декември 2019 г. Пазарът е затворен на 1 януари 2020 г., а заразените лица са поставени под карантина. Над 700 души, включително над 400 здравни работници, които са били в контакт със заразените, са поставени под наблюдение впоследствие. След разработването на специален тест за диагностика чрез полимеразна верижна реакция за откриване на инфекцията, наличието на вируса е установено при 41 жители на Ухан. По-късно е потвърдено, че в два от случаите са засегнати цели семейства, едно от които не е посещавало пазара. На 9 януари 2020 г. е регистриран първият смъртен случай на 61-годишен мъж. На 16 януари 2020 г. китайските власти обявяват смъртта на друг 69-годишен мъж в Ухан. Налични са опасения за по-нататъшно разпространяване на заразата по времето около китайската Нова година. На 20 януари Китай съобщава за голямо нарастване в случаите с почти 140 нови пациенти, включително двама души от Пекин и един от Шънджън.
Чума
-
Юстинианова чума (541 – 700) – пренесена във Византия от Египет.
-
Черната смърт – пандемия от бубонна чума, пренесена от Източен Китай. Разгаря се в средата на 14 век (1347 – 1351 г.). Умира 1/3 от населението на Европа по това време (около 34 млн. души).
Холера
-
Първа холерна пандемия (1816 – 1826). В миналото заболяването е ограничено само в рамките на Индустан. Пандемията започва от Бенгалия и до 1820 г. се разпространява из цяла Индия. Около 10 хиляди британски войници и безброй индийци загиват от холера при тази пандемия. Заболяването се разпространява в Китай, Индонезия (само на остров Ява загиват около 100 хил. души) и до крайбрежието на Каспийско море. В периода 1817 – 1860 г. в Индийския субконтинент от холера умират около 15 милиона души. Други 23 милиона индийци умират от холера в периода 1865 – 1917 г. За същия период в Русия умират около 2 милиона.
-
Втора холерна пандемия (1829 – 1851). Холерата напуска пределите на Русия в посока Европа и Америка. Така достига до Унгария (около 100 хил. умрели) и Германия през 1831 г., в Лондон през 1832 г. (повече от 55 хил. души умират във Великобритания),[5] Франция, Канада и САЩ са поразени в същата година, а тихоокеанското крайбрежие на Северна Америка през 1834 г. Смята се, че около 150 хиляди американци умират от холера в периода 1832 – 1849 г.